Сибина
Току-що прочетох в Twitter един постинг за Mini Cooper, което ме подсети, че още не съм си изпълнила обещанието – да разкажа за червения Mini Куфар, както успешно го кръсти дъщеря ми.

Всичко започна абсолютно на шега – тъй като с Асен, както е известно, работим едно и също и се движим в комплект, един слънчев ден решихме, че е малко тъпо да ходим на една среща с две коли, така че аз спрях да карам моята и после я продадох. След това обаче ни дойде еретичната мисъл дали не е време да сменим 5 метровата (без 3 см) А6-ца с нещо по-разумно за градско каране. Искахме (и все още искаме) хем да е малко, хем като го караш да нямаш усещането, че е такова, хем да се паркира лесно из центъра на София, хем да е комфортно пътуването до Варна и разбира се, стресът от замяната на голямото Audi с нещо наполовина да е в разумни граници. Бързо разбрахме, че това дето го мислим няма как да стане, отворихме един сайт за обяви на коли и набелязахме четири-пет марки и модели за тестване. Решихме да изпробваме и някой и друг Mini Cooper  със съзнанието, че това е женска до тийнеджърска, градска и скъпа кола.